Учителят, който преподава нестандартно

Интервюирахме госпожа Лозева относно мнението ѝ за нашето училище - езикова гимназия. Тя също е била ученичка в Немската гимназия, а сега се гордеем, че е част от своеобразната ни общност, от нашия колектив, в ролята на учител по философия.

Госпожа Лозева е обичана от всички ученици, защото ги учи да разсъждават, да мислят, да анализират. Тя превръща философията в забавление чрез иновативни методи и интригуващи игри. Нейните часове са една пъстра, разноцветна палитра, която, щом използваме, сме способни да обрисуваме нови, красиви светове. Тя ни учи да мечтаем, да съзерцаваме и освен изключителен професионалист, е и човек с огромно сърце.

А ето и нейните отговори на въпросите:

Как възприемахте Езиковата гимназия от позицията на ученик?

За мен Немската гимназия беше различното училище в окръжния град. В него кандидатстваха ученици още от Старазагорски и Смолянски окръг. Беше голямо предизвикателство да те приемат сред най-добрите, да ти преподават учители от Германия, да се отделиш от дома още в седми клас. За мен гимназията бе синоним на високо качество в ученето, в общуването, в отношението към света.

А как виждате Езиковата от позицията на учител?

Старая се от позицията на учител днес да постигам с учениците си същото личностно израстване. Принадлежността към Езикова гимназия и днес създава у учители и възпитаници чувството да бъдеш „отличен“ и достоен.

Как и защо решихте да учите в Езиковата?

Беше нещо интересно, до което допускаха много малко ученици. Любопитството и предизвикателството ме водиха в този избор. Имах и роднини от тогавашната Германска демократична република и имаше къде да практикувам наученото.

Кога завършихте гимназията и с какви езици?

Завърших гимназията през 1982 година с немски език. В училище изучавахме още руски език като общ предмет, а английският за нашия випуск се изучаваше факултативно.

Какво е Вашето мнение за ученическите униформи преди и сега?

Преди ученическите униформи ни уеднаквяваха, всичко беше в синьо. В кръга на шегата казват, че синият цвят стимулира умствените процеси. Не зная кой го беше избрал. Днес униформата отличава от останалите училища и е символ на принадлежността към нашето училище и неговата общност на настоящи, минали и бъдещи членове, както и към общи ценности.

Какво си спомняте за началото? Имате ли вълнуващи спомени? Разкажете ни интересна история от Вашите ученически години.

Подгответата по мое време бяхме в отделна малка сграда до днешната математическа гимназия. Там прекарвахме по цял ден задължително А, В и С уроци с преподаватели сутрин и следобяд. Учителите ни бяха красиви, възпитани. Имаше и чешити. Не скучаехме. Господин Капеловски ни караше да пеем откъси от арии по ноти. При господин Филипов скачахме висок скок с техника, която днес не се практикува, но тогава се прилагаше и от професионалните атлети. Имахме немски учители – семейство Зутер. Преди Нова година палеха по немска традиция коледната въртележка с ароматни свещи и в класната стая миришеше на Коледа, празник, който тогава не се празнуваше официално. Вълнувахме се, когато учениците от горните класове свириха на китара под големите дървета в двора и пееха „Пак ще се срещнем...“ на ФСБ.

Кои бяха любимите ви предмети?

Български език и немски език. Тогава в училище не се учеше философия. За нея ме запали един кръжок в Младежкия дом. Но и анализите на „Фауст“, които правехме по немска литература, и текстовете на Лесинг, Брехт ме отведоха към философията.

Имахте ли любим учител? Как се казва и по какво преподаваше?

Да. Много са. Но бих искала да благодаря на учителката ни по литература и моя класна Славея Георгиева. Беше ни малко страх като подгответа, но нивото, на което преподаваше, позволяваше да имаш отличен на приемен изпит във ВУЗ без допълнителни уроци. Тя възпита у нас естетически вкус към всичко красиво в света, не само в литературата. Също искам да отлича Ерика Дулева - учителката ни по химия. Тя беше образец за немска точност, всеотдайност към науката и успяваше да мобилизира и най-разсеяните за „подвизи“ в лабораторията по химия.

Какво Ви е вдъхновявало през годините, прекарани в гимназията, като ученик и като учител?

Свободният дух. Когато можеш без притенение да разгърнеш своите способности. Снимката, която ви предоставих, е от нашето изпращане. Можете да видите учителите, които на заден план са съсредоточени в думите, с които си казваме довиждане, но и даваме заявка за успешни дела.

Ако трябва с една дума да характеризирате Езиковата, коя ще е тази дума?

Училище, достойно за човешкото в нас.

Ако имахте магическа пръчица, какво бихте променили в училище?

Нашите срещи с учениците да не са в класни стаи, да има възможност за по-дълги и по-кратки срещи в зависимост от хода на дискусията. Бих искала реални, не само виртуални пътешествия за духа и срещи с достойни и творчески личности в решаването на реални предизвикателства.

Какво е Вашето послание към учениците?

Имайте смелостта да ползвате собствения си разсъдък!