Учете, струва си, но не забравяйте да се забавлявате!

Г-жа Галина Камбурова – учител по немски език, в интервю на Вяра Граматикова

Г-жо Камбурова, знаем, че сте възпитаник на нашето училище. Как възприемахте Езиковата гимназия от позицията на ученик?

Учили сме много, но винаги сме имали време да се забавляваме. Може би точно това е разликата между сегашните ученици и нас; в момента учениците или много учат, или много се забавляват, не могат да балансират и двете.

А от позицията на учител?

По същия начин. Ученическите години са времето, когато трябва да се учи, времето, което ти дава възможност да научиш нови неща, които ще ти помогнат по-нататък в живота. Много мои ученици по-късно осъзнават, че неща като немския и математиката са им необходими, но са пропуснали “трамплина”, който ще им помогне да вземат всичкото това знание.

Как и защо решихте да учите в Езиковата?

Винаги съм искала да уча езици. В началното училище можехме да избираме между немски и френски. Аз избрах немски и точно по времето, когато завършвахме, учителката ни се премести да преподава в Езиковата гимназия. Много уважавах тази жена и исках да бъда като нея. Но немският дойде после. Тогава кандидатствах в паралелка "Английски с немски", но само няколко стотни не ми достигаха, за да ме приемат. Много съжалявах, но тогава се срещнах с една учителка, която ми даде хубавия съвет, че каквото е било, било - и точно това е трябвало да стане.

Кога завършихте гимназията?

През 1995г.

Какво е Вашето мнение за ученическите униформи преди и сега?

Никога не съм харесвала училищните униформи. Като цяло не обичам да ми налагат чуждото мнение, може би заради това. Но ако съм облечена спретнато и прилично, няма особена нужда от униформа.

Какво си спомняте за началото? Имате ли вълнуващи спомени? Разкажете ни интересна история от Вашите ученически години.

О, имаше толкова много. Тогава правихме много щуротии, но понеже бяхме умни деца, и глупостите ни бяха доста умни (смее се). Не е като сега; тогава освен учителите ти и съучениците ти от класа, никой друг не беше информиран за щуротиите, които вършиш. Нямаше публикуване в социалните мрежи и неща от този сорт. Ако питахте някой учител, който ми е преподавал, какво му е мнението за мен, той щеше да каже: “О, тя много учи, умно дете!”, без да е запознат с нещата, които съм вършила.

Спомням си една случка от осми клас. Беше зима и се бяхме заключили в стаята. Всичко беше побеляло и решихме да излезем през прозореца (тогава осми клас бяха на първия етаж), за да се замеряме със снежни топки. А учителите чукали по вратата, чукали...

Кои бяха любимите ви предмети?

Немски и математика

Имахте ли любим учител? Как се казва и по какво преподаваше?

Пантелей Николов по математика и Тереза Андонова по немски.

Какво Ви е вдъхновявало през годините, прекарани в гимназията, като ученик и като учител?

Както ти казах по-рано, възможността да се учиш и да се развиваш. Сега имате прекрасната възможност да научите език и да се развиете в толкова много неща.

Ако трябва с една дума да характеризирате Езиковата, коя ще е тази дума?

Всъщност думите са две: “моето училище”. Толкова време съм прекарала тук, че не знам как иначе да го опиша.

Ако имахте магическа пръчица, какво бихте променили в училище?

Нищо. Не съм от онези хора, които се питат “ами ако…”. Каквото е трябвало да се случи, е станало, и макар не винаги да е това, което сме искали да се случи, години по-късно осъзнаваме, че е било правилното нещо. Затова не бих променила нищо.

Какво е Вашето послание към учениците?

Учете, струва си, но не забравяйте да се забавлявате. О, и не се гледайте чак толкова на сериозно. Давам си сметка, че ученици, които съм съдела твърде тежко, стават точно обратното на това, което съм твърдяла. Стават лекари и знаят чужди езици, стават IT специалисти и знаят чужди езици. А аз знам немски и преподавам в гимназия. Те са постигнали много повече от мен. Винаги ще има хора, които ще постигат повече от теб, затова не се гледайте чак толкова от високо, винаги добавяйте малко насмешка.