Следвайте мечтите си и не се отказвайте

Това е посланието на г-жа Жени Ангелова - учител по английски език, към настоящите ученици

Интервю на Десислава Панева

Г-жо Ангелова, знаем, че сте възпитаник на нашето училище. Как възприемахте

Езиковата гимназия от позицията на ученик?

Още от началните класове на училището проявявах интерес към езиците, и по-специално към френския език. Затова, когато дойде време да кандидатствам след 7. клас, се насочих към Езиковата гимназия. За мое щастие ме приеха в училището, което си бях избрала. Спомням си, че радостта ми беше голяма, когато видях името си в списъка на приетите ученици. А вълнението, когато пристъпих за първи път прага на гимназията, бе неописуемо. Разбира се, през всичките години на обучение бях изключително горда от факта, че уча в Езиковата гимназия, и винаги заявявам, че съм възпитаник на нашата гимназия, която изгради у всички нас един по-различен мироглед, един одухотворен и същевременно земен начин на възприемане на всичко духовно и ценно. Смея да твърдя, че годините, в които се изгражда характерът на подрастващите, са именно тези, прекарани в гимназията. Затова е много важно къде точно ще учиш. Освен това ние имахме привилегията и удоволствието да бъдем обучавани от прекрасни специалисти и педагози, които помним и до ден днешен. Общо взето мога да кажа , че това е била и винаги ще бъде моята гимназия. Затова и когато имах възможност, избрах да се върна в нея като преподавател.

А от позицията на учител?

Много се радвам, че имах възможност да се върна в Езиковата гимназия. Работила съм и в друго училище, но тръпката да прекрачиш прага на любимото училище е несравнима. Сега обаче аз съм от другата страна и вълнението е не по-малко от преди. Задачата, която съм си поставила сега, е да бъда на нивото на моите преподаватели, учителите, които изградиха човека у мен, и да успея да предам същите ценности и знания на моите ученици.

Как и защо решихте да учите в Езиковата?

Когато бях в 7 клас, както всички на моята възраст трябваше да изберат бъдещото си училище. Още тогава в далечната 1990 година най-престижното училище в града беше безспорно Езиковата гимназия. Още тогава целият град знаеше за добрата подготовка, която учениците получаваха там, за техните успехи на родна земя и в чужбина. И като човек с афинитет към езиците, за мен беше съвсем естествено да се ориентирам към тази гимназия. Макар че голяма заслуга за това има и майка ми, която видя моите заложби и от началните класове ми говореше за Езиковата гимназия. Така че аз просто от 3. клас знаех, че моето бъдещо училище е Езиковата.

завършихте гимназията?

Завърших гимназията през 1995 година, след което продължих обучението си във Великотърновския университет със специалност „Приложна лингвистика – френски език и португалски език“, а десетина години по-късно записах втора магистърска степен – „Английски език“. Както се вижда, продължавам традицията с езиковото обучение .

Какво е Вашето мнение за ученическите униформи преди и сега?

Харесвам настоящите униформи, много подходящи и приятни са. В далечната 1990 година , когато аз прекрачих прага на гимназията, униформите бяха вече премахнати, тъй като това беше зората на демокрацията и всички връзки с миналото биваха прекъсвани. Така че аз не съм имала удоволствието и гордостта да нося униформата на Езикова гимназия. Днес се радвам, че тази традиция отново е възродена, защото за мен униформата показва не само принадлежност към дадена институция, но и учи на ред, дисциплина и отговорност. Отговорност към всички работещи там, отговорност към запазване на репутацията и доброто име на гимназията. Лично аз съжалявам, че не успях да нося униформа, но пък успях да усетя тръпката когато моята дъщеря облече униформата и тръгна с бодра стъпка към любимото училище.

Какво си спомняте за началото? Имате ли вълнуващи спомени? Разкажете ни интересна история от Вашите ученически години.

Когато за първи път стъпих в двора на училището бях, разбира се, малко уплашена, но и много развълнувана, защото това беше новият път, по който поемах. Всеки помни морковите, с които посрещаха всички “зайци” и зелката- подарък за подгответата.

А иначе случки имаше толкова много, беше ни толкова забавно заедно, че е трудно да разкажа само една. Май повечето не са много за разказване, защото бяха лудешки тийнейджърски шеги към нашите съученици и учители. Ще спестя името на учителката, но ще ви споделя, че веднъж решихме в кутията с тебешири да сложим изкуствена буболечка. По наше време учителите пишеха с тебешир на черната дъска и логично трябваше учителят да си вземе тебешир от там. Сигурно се досещате реакцията на учителката ни, когато освен тебешир, откри и една голяма черна буболечка там. :) В този момент ни беше много забавно (все пак бяхме още на 15 години), но после трябваше да си признаем кой е сложил буболечката там. Естествено, никой нищо не каза и целият клас стоически изтърпя наказанието си, но не издадохме нашия съученик. Както се казва, спазвахме мускетарския девиз: „Един за всички, всички за един“.

Кои бяха любимите ви предмети?

Ами в езикова гимназия се отива, за да учиш езици и съвсем естествено моите любими предмети бяха английски и френски. Но обичах също така български, география, и дори физика. Преподавателите бяха толкова себеотдадени, че успяваха да запалят нашето любопитство към техния предмет. Особено много харесвах лабораторните практикуми по физика, които провеждахме през целия месец юни, защото имахме много опити и задачи, чрез които теорията се превръщаше в практика и всичко оживяваше в ръцете ни.

Имахте ли любим учител? Как се казва и по какво преподаваше?

Разбира се, това е моята първа учителка по френски език г-жа Иванка Горанова - един невероятно харизматичен човек, който работеше с цялото си сърце и душа и успя да предаде и на нас, нейните ученици, любовта към френския език. И до ден днешен си спомням милото отношение, което имаше към нас, разбирателството и любовта към учението, на което ни научи. Разбира се, има и други преподаватели, които са оставили трайна следа в душата ми като г-жа Маргарита Въчева, г-жа Людмила Рачева, г-жа Лина Христова.

Какво Ви е вдъхновявало през годините, прекарани в гимназията, като ученик и като учител?

През цялото време моето вдъхновение е любовта ми към езиците и желанието да говоря чужди езици. Винаги съм била напълно отдадена на езиците и изборът ми на професия не беше случаен, тъй като се опитвам и сега като преподавател да предам тази любов на моите ученици.

Ако трябва с една дума да характеризирате Езиковата, коя ще е тази дума?

Бъдеще - за мен всеки, който избере за попадне в нашата гимназия, вече е с поглед към бъдещето, защото тази гимназия дава на учениците всичко, от което имат нужда за една бляскаво и светло бъдещо развитие.

Ако имахте магическа пръчица, какво бихте променили в училище?

Всъщност нищо. Единственото, което ни липсва в процеса на преподаване, е специално оборудван езиков кабинет, който би ни позволил много повече дейности при подготовка на нашите ученици.

Какво е Вашето послание към учениците?

В съвременния глобализиран свят говоренето на чужди езици е вече не само предимство, а необходимост и задължително изискване. Познаването на собствената и чуждата култура разкрива много възможности за развитие в личен и професионален план. Затова моето послание към учениците е следното: Бъдете трудолюбиви, бъдете упорити, бъдете последователни, но също така не забравяйте да бъдете хора. Следвайте мечтите си и не се отказвайте, защото бъдещето е пред вас и знайте, че човек съществува пълноценно само когато има мечти. Но някъде сред ученето, не забравяйте, че винаги има нужда от малко веселие. Открийте своя баланс и бъдете щастливи с вашите избори!