Пожелавам ви да поддържате стремежа си към знания и любопитството към света

Учителят по английски език – г-жа Невена Дукова, в интервю за в-к "Златаров"

Г-жо Дукова, знаем, че сте възпитаник на нашето училище. Как възприемахте Езиковата гимназия от позицията на ученик?

Времената бяха много различни и се отнасяхме с голяма отговорност към задълженията си и с голям респект към учителите. За нас въпросът дали да учим редовно, или дали предметите са интересни, изобщо не стоеше. Приемахме нещата, каквито бяха, и учехме здраво. Така че отношението ни беше сериозно и донякъде безкритично - през социализма нямахме голяма база за сравнения.

А от позицията на учител?

Не само позицията ми е различна сега - времето е друго, учениците са коренно различни и възможностите за учене на език са повече. Това, което не се е променило, че все така сериозно гледам на работата си и все така уважавам училището, в което съм прекарала по-голямата част от живота си.

Как и защо решихте да учите в Езиковата?

Причината е съвсем обикновена. Помня, че много обичах да слушам английска музика и ми се искаше да разбирам текстовете на песните. Английският език не беше много популярен по мое време - учеха се главно немски и френски. Нямаше кого да попиташ, нито интернет. По телевизията вървяха само руски и български филми. Изобщо скука. Англоговорящият свят беше табу. Единици знаеха английски. Дори нашата гимназия отначало е била немска. Аз бях в третия випуск с английски език. Влизаше се много трудно и имаше само две такива паралелки. Имаше особена атмосфера в гимназията и бяхме наистина различни!

Кога завършихте гимназията?

През 1990 година.

Какво е Вашето мнение за ученическите униформи преди и сега?

И преди, и сега не харесвам униформите! Намразила съм ги от ученическите си години. Когато бях в 12 клас и вече не бяха задължителни (след падането на Берлинската стена), не знаех дори какво да облека. При нас униформи се носеха и извън училище и почти нямахме други дрехи. Сега смятам, че е хубаво да се носят на празници, защото те са признак на принадлежност към едно училище, с което човек трябва да се гордее!

Какво си спомняте за началото? Имате ли вълнуващи спомени? Разкажете ни интересна история от Вашите ученически години.

Първата сграда, в която учих беше на математическа гимназия. Учихме на две смени. В 9-ти клас се преместихме в настоящата сграда и бяхме много щастливи. Сутрин започвахме в 7.30, но трябваше да сме тук в 7.10 за ведрина (сутрешна гимнастика). Имаше строг контрол на входа за униформи, емблеми, дължина на полите и косите. Беше много строго. Интересно преживяване бяха ученическите бригади. Около месец през октомври помагахме за събирането на реколтата - беряхме памук, чушки, грозде. Имаше романтика, която според мен сега липсва. Всичко беше вълнуващо и забавно - свирехме с китари, пеехме, танцувахме в ученически дискотеки. Трудно е да се разкаже и да се разбере. Гледайте филма "Вчера" и ще добиете представа.

Кои бяха любимите ви предмети?

Английски език, химия, биология.

Имахте ли любим учител? Как се казва и по какво преподаваше?

Харесвах повечето си учители, но най-вече си спомням и все още обичам Добринка Тодорова. Тя преподава химия и все още е една от най-добрите в града.

Какво Ви е вдъхновявало през годините, прекарани в гимназията, като ученик и като учител?

Много неща. Любовта към знанието, колкото и банално да звучи. Любовта ми към работата и учениците ми. Предизвикателството да уча тези винаги млади и енергични младежи, от които и аз научавам толкова. Обучението е процес на взаимодействие и нашите ученици са чудесни!

Ако трябва с една дума да характеризирате Езиковата, коя ще е тази дума?

Вечно млада!

Ако имахте магическа пръчица, какво бихте променили в училище?

Бих направила средата недостъпна за Ковид и бих върнала всички в училище! Ужасно ми липсва този организиран хаос и шум по коридорите, колегите и всичко, което имахме преди пандемията!

Какво е Вашето послание към учениците?

Пожелавам ви да поддържате стремежа си за знания и любопитството към света цял живот! И не забравяйте сентенцията на Аристотел, която краси кътчето за почивка на третия етаж: "Educating the mind without educating the heart is no education at all!"