Няма невъзможни неща, когато човек има нагласата да ги постигне

Споделя г-жа Дарина Гечкова - учител по химия и опазване на околната среда

Интервю на Гергана Ковачева

Г-жо Гечкова, знаем, че сте възпитаник на нашето училище. Как възприемахте Езиковата гимназия от позицията на ученик?

В годините ми на ученик в Езиковата гимназия, тя бе за мен място, където имах възможност да развивам своите способности и да се изявявам като креативна личност.

А от позицията на учител?

Вече като учител първоначалното ми усещане беше малко объркващо, защото до преди 5 години съм била ученичка в това училище и изведнъж се оказах от другата страна. Много от учителите, които са ми преподавали, станаха мои колеги. Първо ми беше трудно да свикна с това усещане, че вече не съм ученичка и не отивам на училище в тази сграда, а на работа. Постепенно с течение на времето и изграждането на авторитета ми на преподавател, започнах да възприемам Езиковата като мое желано работно място.

Как и защо решихте да учите в Езиковата?

Избрах да уча в Езиковата гимназия, защото ме привличаха чуждите езици. Особено интересни ми бяха френската култура и език. Затова и паралелката, в която учех, беше с първи чужд френски и втори чужд английски език. Разбира се, нямах представа, че този език е по-труден от английския и първата година имаше много за учене. В подготвителен клас имахме занималня, на която затвърждавахме нещата по френски. В часовете ни влизаше и една португалка, с която упражнявахме произношението си.

Какво си спомняте за началото? Имате ли вълнуващи спомени? Разкажете ни интересна история от Вашите ученически години.

Класът ни не беше от най-послушните, в него присъстваха много личности със свои виждания за нещата и собствен стил. Затова понякога ни посещаваше и психолог, за да въведе малко ред в хаоса от мисли и чувства.

Една интересна случка с мой съученик беше, когато той решил да откъсне всички цветя от саксиите на лелите от помощния персонал и с този букет се появил пред фелдшерката, за да му даде тя извинителна бележка, за някои от часовете, в които е избягал. Лелите бяха бесни, когато видяха собствените си цветя в кабинета на фелдшерката.

Имах и още един съученик (в класа ни имаше само две момчета), който в първите години беше доста смотан, хилав и незабележим, но ги прекара в доста тренировки и в края на десети клас (днешен единадесети) успя да ми направи достатъчно впечатление, за да е и до ден днешен до мен като мой съпруг и баща на прекрасната ни дъщеря :)

Какво е Вашето мнение за ученическите униформи преди и сега?

По мое време нямаше униформи, а отличителни емблеми, като значки, които се носеха върху дрехите. Смятам, че униформите и емблемите, по някакъв начин те отличават от останалите ученици в града и могат да бъдат повод за гордост.

Кои бяха любимите ви предмети?

Любимите ми предмети бяха биология и химия.

Имахте ли любим учител? Как се казва и по какво преподаваше?

По биология ми преподаваше г-жа Магдалена Чучева, а по химия г-жа Добринка Тодорова. Това бяха любимите ми учители, като г-жа Тодорова беше и мой класен ръководител. Първата ми оценка по химия беше четворка. Това много ме ядоса, но и ме амбицира да продължа да чета и да се упражнявам в писането на химични реакции, докато не повиших успеха си.

Какво Ви е вдъхновявало през годините, прекарани в гимназията, като ученик и като учител?

Годините прекарани в Езиковата гимназия бяха запомнящи се за мен, защото периодът, в който се намирах бе свързан с оформянето ми като личност. В тези години осъзнах кои са важните и ценни неща за мен и как бих могла да ги развия в бъдеще

и да ги усъвършенствам.

Гимназията продължава да бъде мое любимо място, защото е свързана с много спомени (добри и лоши), с много нови запознанства и приятелства.

Смятам, че и в момента Езиковата гимназия е едно привлекателно място за учениците. Всеки може да открие и развие своите таланти, да се усъвършенства и учейки се, да постигне желаните от него резултати и успехи.

Какво е Вашето послание към учениците?

Няма невъзможни неща, когато човек има нагласата да ги постигне. При някои това става с лекота, при други с малко повече труд, но щом има желание, ще се намери и начин.