Да си ученик в Езиковата, е привилегия и отговорност

Споделя г-жа Дияна Андонова - учител по немски език

Г-жо Андонова, знаем, че сте възпитаник на нашето училище. Как възприемахте Езиковата гимназия от позицията на ученик?

Да бъдеш ученик в Езиковата гимназия - по мое време беше истинска привилегия и отговорност. Мисля, че това важи и днес, защото виждам гордостта в очите на колеги, ученици и родители, че са част от голямото семейство на Езиковата гимназия.

А от позицията на учител?

Както вече казах, за мен работата в Езиковата гимназия продължава да бъде отговорност и привилегия. Възможността да работя рамо до рамо с учителите, на които като ученичка съм се възхищавала, ме кара да бъда по-отговорна и по-взискателна към себе си и към учениците си.

Как и защо решихте да учите в Езиковата?

Виновникът за това, да уча в гимназията и да избера немския език, е майка ми. Немският е бил един от любимите ѝ предмети в училище и често вкъщи ми казваше нещо на немски и ми обясняваше колко ще е хубаво, ако уча този език.

Кога завършихте гимназията?

Завърших през 1990г. - в началото на „Демокрацията”.

Какво е Вашето мнение за ученическите униформи преди и сега?

Когато бях ученичка, не ми харесваше това, че всички училища имаха еднаква униформа, различна беше само емблемата. С майка ми спорехме колко дълга да е мантата ми J От училище са ме връщали заради това, че пуловерът ми е с тъмно и светло синьо, а не само в един цвят.

Сега мисля, че е хубаво да има униформа, и то не само на празници, но само ако е избрана от учениците по тяхна инициатива, и освен това, мисля, че е особено важно материята и качеството на плата да бъдат хубави.

Какво си спомняте за началото? Имате ли вълнуващи спомени? Разкажете ни интересна история от Вашите ученически години.

Началото, разбира се, беше най-хубавият и вълнуващ момент. Още на 15. септември започнахме с немския език, имахме и „занималня”. Класен ръководител ни беше г-жа Тереза Андонова, която ни каза: ”О, вие ще видите след обяд колко строга е другата г-жа.”. Това беше достатъчно, за да не смеем да гъкнем и да си вдигнем главите от страх. Другата г-жа беше Станка Мурджева, която ние заобичахме. Плакахме в края на първия срок, когато ни напусна. Сега тя е преподавател в Техническия университет в София.

И ще ви разкажа една интересна история с нея. Часовете след обяд с г-жа Мурджева продължаваха до късно. През това време имаше режим на тока и един ден, през зимата, токът спря. Зарадвахме се и се развикахме: „ Ура, токът спря!” с идеята, че ще ни пусне да си ходим. След около 5 минути обаче токът дойде и тогава тя извика: „Ура, токът дойде! Продължаваме!”

И още една: в подготвителен клас ние учихме в сградата на Математическата гимназия, бяхме на смени. Когато заваля първият сняг, а той беше много, ние молихме учителите да ни пуснат да се пързаляме. Бяхме толкова щастливи, почти целия ден изкарахме на снега. Пързаляхме се с найлони, по дупе, и излизахме чак на улицата долу. Разбира се, накрая си получихме и наказанието: на следващия ден директорът на гимназията беше цял ден при нас в часовете, изпитваха ни цял ден, по всичко ...

Кои бяха любимите ви предмети?

Немски и само немски.

Имахте ли любим учител? Как се казва и по какво преподаваше?

Любимите ми учители са г-жа Тереза Андонова и г-жа Станка Мурджева. Г-жа Тереза Андонова ме накара да обичам немския още повече. Тя ни показа, че той не е толкова страшен и труден, колкото си мислехме или ни бяха разказвали. Г-жа Андонова и г-жа Мурджева бяха много добър екип. И двете изключително ерудирани, широко скроени, обичащи учениците си и раздаващи се. Чакахме часовете при тях с нетърпение.

Какво Ви е вдъхновявало през годините, прекарани в гимназията, като ученик и като учител?

Имах късмета да ми преподават едни от най-добрите учители, които само с присъствието си ни вдъхновяваха да продължаваме да се развиваме. Освен това ние бяхме изключително силни класове, помежду ни имаше конкуренция и състезание, което ни даваше допълнително мотивация и стимул.

Ако трябва с една дума да характеризирате Езиковата, коя ще е тази дума?

Вдъхновение

Ако имахте магическа пръчица, какво бихте променили в училище?

Може би, чисто практичеки, фоайето на първия етаж и коридорите. Могат да бъдат място, където учениците да си почиват с удоволствие в междучасията.

Какво е Вашето послание към учениците?

Да си вярват повече, да не се отказват, когато им е трудно. Да знаят, че се иска повече работа и упоритост, за да им стане лесно. И разбира се, да запазят за по-дълго време детското в себе си.