Голямото ми вдъхновение са моите ученици

Г-н Тихомир Праков - учител по английски език, в интервю на Тууче Юксел

Г-н Праков, знаем, че сте възпитаник на нашето училище. Как възприемахте Езиковата гимназия от позицията на ученик?

Като ученик винаги съм възприемал гимназията сериозно, подхождал съм отговорно към всичките си задължения, стремял съм се винаги да имам отличен успех. Винаги съм ходил с вълнение на училище и имах огромен респект към ръководството и учителите.

А от позицията на учител?

Семейството ми, приятелите ми са пряко свързани с тази гимназия, работя тук от доста години. Така, че това училище определено означава много за мен. Тук се реализирах и се доказах като професионалист. Смятам, че правя всичко необходимо за поддържането на добрия имидж на училището.

Как и защо решихте да учите в Езиковата?

Английският език ми беше любим предмет в прогимназията, учех го с удоволствие и имах усещането, че ще бъде перспективен в бъдеще. Навремето нямаше много източници, откъдето сам да черпиш знания за езика, и исках да уча в Езиковата, за да имам възможност да го науча. Родителите ми също ме подкрепяха.

Кога завършихте гимназията?

Завърших гимназията в годината на началото на демократичния преход в нашата страна. Макар че при самото дипломиране не знаехме какви големи промени предстоят.

Какво е Вашето мнение за ученическите униформи преди и сега?

Никога не съм бил привърженик на ученическите униформи, няма да си кривя душата. Носех ги по принуда. Да, наистина изразяват идентичност, имат дисциплиниращ ефект, но е трудно да се наложат в днешно време. Не казвам, че са отживелица, но има много начини освен чрез външния вид да покажеш, че си достоен ученик на гимназията.

Какво си спомняте за началото? Имате ли вълнуващи спомени? Разкажете ни интересна история от Вашите ученически години.

Могат да се напишат мемоари, спомените са много. Спомням си с вълнение как помагахме доброволно при оборудването и подготовката на новата сграда на училището, в която предстоеше да се преместим. Спомням си ученическите бригади в

с. Капитан Андреево и с. Момково. Освен че беряхме грозде и бадеми, правехме цял куп щуротии, с които вбесявахме учителите. Но приятелствата, които създадох в онези години, са живи и днес.

Кои бяха любимите ви предмети?

Никой няма да се изненада, ако кажа, че английският език беше любимият ми предмет. Немски също учех с удоволствие. Любителски се занимавах и с музика, това ми беше интересно.

Имахте ли любим учител? Как се казва и по какво преподаваше?

Моите любими учители бяха учителите ми по английски език - Елена Попова, Никола Стоев, Нели Тенчева, Маргарита Добрева, Валерия Блянгова. С последните бяхме по-късно и колеги. Това са хората, на които дължа основата си по английски и възпитанието си до голяма степен. И до ден днешен техни думи и съвети са се запечатали в съзнанието ми и имат влияние върху живота ми, върху работата ми.

Какво Ви е вдъхновявало през годините, прекарани в гимназията, като ученик и като учител?

Черпил съм вдъхновение от всяка дума на моите учители. Независимо дали това е пораждало възхищение или остра критика. Вдъхновяваше ме ученическата музикална група, в която участвах. Имахме изяви на училищни празненства, дори градски. Вдъхновяваха ме приятелите, ученическите любови. Сега, като учител, голямото ми вдъхновение са моите ученици. Без такова вдъхновение не можеш да бъдеш добър учител. Изпитвам удоволствие от работата си точно заради това - заради голямата любов към децата. Това ме кара да се чувствам жив.

Ако трябва с една дума да характеризирате Езиковата, коя ще е тази дума?

Езиковата

Ако имахте магическа пръчица, какво бихте променили в училище?

Бих го направил още по-модерно и иновативно.

Какво е Вашето послание към учениците?

Нека да не спират да търсят това, което ги вдъхновява, и винаги да хранят надежда, че най-хубавото в живота им тепърва предстои.