„Всички трябва да си задават въпроса с какво лично допринасят Езиковата да има такъв авторитет"

Споделя г-жа Добринка Петкова - дългогодишен заместник-директор и преподавател по немски език

Г-жо Петкова, Вие сте дългогодишен учител в Езиковата гимназия. Разкажете ни малко повече за началото на професионалната си кариера. Как започнахте работа в Немската гимназия?

Започнах заедно с две колежки от моята студентска група през септември 1973 година. До 1989 година съществуваше задължително разпределение след приключване на образованието. Моите две колежки бяха от Бургас, а аз – от Димитровград. Съпругът ми тогава работеше в Девня, а живееше във Варна. Трябваше да поема един от подготвителните класове, в който протичаше целият ми учителски норматив.

Трудно ли беше да бъдеш учител по немски език?

Беше ми доста трудно, защото още не бях приключила с държавния изпит, вече имах и дете, но директорът на гимназията – г-н Иванов, и учителят, който водеше следобедните занимания на класа, Браян Калоянов, много ми помагаха. Работехме с едни тежки магнетофони и записите бяха на магнитни ленти. Учениците трябваше много, много да повтарят и тази папагалщина изобщо не ми харесваше. Но шефът, както наричахме г-н Иванов, и колежките Андонова и Параскова, които вече имаха опит от работата с тези записи, ме убеждаваха, че има полза за развитието на говорните умения.

Какви са впечатленията Ви от тогавашните ученици?

Казвала съм на моите първи ученици, че през 1973/74 година и аз бях ученичка, защото се учех да бъда учител, а те бяха много, много добри деца, които знаеха защо са в училище. Това бяха най-добрите ученици от четири области – Хасковска, Старозагорска, Смолянска и Кърджалийска.

Имахте ли любими ученици?

Не, не бих казала. Имаше много, на които съм се възхищавала за отличните им знания и добро възпитание. Имаше и ученици, на които им беше много трудно, защото нямаха механична памет, отговорна за запомнянето на чуждите думи. Спомням си едно такова момче, което на няколко поредни контролни беше получило слаба оценка, а беше много старателен ученик. Веднъж, като видя отново лошата оценка, се разплака. Аз се опитах на междучасието да го успокоя, но и аз се разплаках. Момичетата, които бяха останали в класната стая, забелязаха това, започнаха много да му помагат и благодарение на тях той преодоля трудностите.

Вие сте били и заместник-директор на Езиковата гимназия. Разкажете ни за позицията на ръководителя. Как протичаше една работна седмица?

Приех да стана заместник-директор по учебната част с доста голяма неувереност и колебание. Поех работата с директор, който идваше от Окръжния комитет на партията. Заявяваше, че той бил политическо лице и очаква от мен и от другата колежка по възпитателната част ние да работим. Имахме задължението да водим собствени часове – 0сем-десет часа седмично и да оказваме методическа помощ на колеги. Много често в един и същи ден трябваше да се занимавам с моите учителски задължения, с колеги, които трябваше да посетя в час, с трудностите на немските колеги, които работеха по договор при нас (например неуредиците в жилищата им), както и с повредените казанчета на тоалетните. По време на моето дванайсетгодишно заместникдиректорстване се смениха петима директори, които трябваше да въвеждам в работата и да се нагаждам към техния стил на работа. Най-лесно се работеше с г-жа Любенова.

Ако трябва с една дума да характеризирате Езиковата, коя ще е тази дума?

Трудно ми е само с една дума, но ще кажа, че ако за 70 % от възпитаниците на гимназията обучението тук се е превърнало в крилете на техните мечти, то тя е изпълнила мисията си.

Какво е Вашето послание към учениците и учителите от Езиковата гимназия сега?

Моето послание към тях е просто да не се гордеят, че учат или работят в най-престижното училище в областта, а често да си задават въпроса с какво лично допринасят учебното заведение да има такъв авторитет.