Всеки има нещо, което прави най-добре и в което е най-добър

Споделя г-жа Красимира Кънева – учител по английски език

Г-жо Кънева, знаем, че сте възпитаник на нашето училище. Как възприемахте Езиковата гимназия от позицията на ученик?

Харесвах училището си през всичките пет години на обучение. Когато започнах да уча в него, сградата беше чисто нова. Мисля, че я бяха открили предната учебна година. Не това обаче ме накара да обикна своята гимназия. Решаващо беше онова, което се случваше вътре в нея, а именно високото ниво на образователния процес и хората, които участваха в него - моите учители и моите съученици. Още преди да постъпя в Езиковата гимназия, знаех, че това училище е различно от всички останали и ми дава възможности и умения, каквито не мога да получа в никое друго училище.

А от позицията на учител?

Като учител смятам, че е чудесно работно място. Чувствам се привилегирована, че работя с умни и амбициозни деца, в по-голямата им част. Това ми носи удовлетворение. Харесвам и своите колеги, които дават най-доброто от себе си на своите ученици, независимо при какви извънредни обстоятелствата са принудени да го правят.

Как и защо решихте да учите в Езиковата?

Както, когато бях ученичка, така и сега, това е най-доброто училище в областта. Исках да уча английски език и знаех, че завършването на езикова гимназия е най-правилното решение в онзи момент. Не се страхувах, че ще ми се налага да уча много. В интерес на истината, преди да реша да кандидатствам в езиковата гимназия, в семейството ми имаше спорове накъде да се насоча. Другата възможност беше математическата гимназия. Обичах математиката и бях много добър математик. Това ми помогна много и на изпитите след седми клас. Изкарах отличен на изпита по математика, което по онова време не беше никак лесно. Избрах да уча английски език, защото вече се забелязваше тенденцията един ден този език да се наложи като средство за комуникация със света около нас. Освен това обичах поп и рок музиката и исках да разбирам и текстовете на песните, които слушах.

Кога завършихте гимназията?

През 1992г.

Какво е Вашето мнение за ученическите униформи преди и сега?

Преди ги мразех и много исках да ги махнат. Сега осъзнавам тяхното значение и че не са били толкова лоша идея. Можеха да бъдат малко по-красиви - като тези сега. Само в България на униформите в училище се гледа като на нещо негативно. На други места по света са символ на престиж. Разбира се, може и без тях, но е жалко, когато се стига до момент, в който анцугът се налага като облекло, подходящо за пребиваване в уважаваща себе си училищна институция, каквато трябва да бъде една езикова гимназия. А и в рамките на шегата - има хора, които наистина не знаят къде как да се обличат и униформата би им помогнала :)

Какво си спомняте за началото? Имате ли вълнуващи спомени? Разкажете ни интересна история от Вашите ученически години.

Тук мога да разказвам до сутринта. Всичко беше вълнуващо още от самото начало. А самото начало? То бе кошмарно за мен. Аз започнах да уча английски буквално от нулата, защото до този момент на английски знаех единствено да броя до десет и че „star“ e „звезда“. Тези ,,забележителни” знания бях усвоила от гледането на любимия ми сериал ,,Седморката на Блейк” (продукция на BBC с чудесен английски език). В първите дни в училище за мен английската реч представляваше поток от звуци, в които ми беше невъзможно да отлича къде започва и къде завършва една дума. През двете седмици в началото, които се състояха от устен курс, в който се упражняваха произношението и някои основни фрази, свързани с ежедневен английски, както и задаване на въпроси и даване на отговори, всичко беше на принципа на непрекъснатото повторение и в края на тези две семици се случи чудо. Звуците не бяха само звуци, те бяха започнали да добиват смисъл и пред мен в целия ѝ блясък и красота започна да се разкрива английският език. Разбира се, радостта ми от тази малка победа беше кратка. Започнахме да пишем! Тук дойде следващият кошмар. Това, което бях научила да произнасям, нямаше нищо общо с това, което трябваше да напиша. Аз обаче не се отказах, а приех предизвикателството и постепенно кошмарите изчезнаха. На петата година беше останала само любовта към езика на Шекспир. Една любов, която при мен се оказа за цял живот!

Кои бяха любимите ви предмети?

Обичах почти всички предмети, като всяка година един повече, друг по-малко в зависимост от това кой точно дял от определена наука изучавахме. Някои неща ми бяха по-интересни, други по-малко. Винаги съм обичала английския, българския и математиката. В определени периоди химията, биологията и физиката. Историята и географията ми бяха като хоби. По тази причина всяка година се записвах на различен кръжок. Незабравими ще останат за мен моментите, когато с г-жа Добринка Тодорова в кръжока по химия си правихме бижута от разноцветни кристали. Бяха уникални! После в десети клас по биология с г-жа Гичка Тенчева разработвахме въпроси от област биохимия за участие в дистанционна олимпиада. За постижения на тази олимпиада и по линия на ТНТМ почивахме една седмица на Златни пясъци в учебно време. Беше чудесно!

Имахте ли любим учител? Как се казва и по какво преподаваше?

Учителят, който един ученик никога не забравя и обикновено винаги харесва, това е класният ръководител. За мен това е г-н Тодор Петров - и досега преподавател по български език и литература в Езиковата. Мога с ръка на сърце да кажа, че той е сред най-интелигентните хора, които съм срещала въобще. Тук искам да вметна ,че винаги съм уважавала и обичала своите учители. Всеки от тях ме е научил на нещо, за което искрено им благодаря. Щастлива съм, че опознах някои от тях и като колеги, и те не ме разочароваха. Все пак не мога да не спомена учителите ми по английски език през всичките години. На тях дължа най-много. Това бяха г-жа Славка Харалампиева, г-жа Елена Дякова, г-н Никола Стоев, г-жа Илиана Димова, Г-жа Нели Тенчева и г-жа Маргарита Добрева, която освен мен се случи да учи и сина ми.

Какво Ви е вдъхновявало през годините, прекарани в гимназията, като ученик и като учител?

Като ученичка ме вдъхновяваха моите учители и естественият ми стремеж към усвояване на нови знания и умения. Като учител се вдъхновявам от успехите на моите ученици и тяхното желание да бъдат все по-добри с всеки изминал ден. Радвам се, когато виждам, че трудът, който полагат, им се отплаща и те постепенно напредват и започват да си поставят цели, които преследват с енергичността и ентусиазма, присъщи на младостта! Благодаря на всички мои ученици, които през годините влагаха сърце и душа в изучаването на английския език и достигнаха призови класирания на национални олимпиади, викторини, състезания по творческо писане, дебати, ораторски и публични речи, поезия. Техните успехи ми дават сили и надежда да продължавам да преподавам в тази гимназия и да се чувствам полезна с това, което правя всеки ден. Изключително ме радват и успехите им след завършване на гимназията и им желая всичко най-хубаво в личен и професионален план.

Ако трябва с една дума да характеризирате Езиковата, коя ще е тази дума?

Неповторима!

Ако имахте магическа пръчица, какво бихте променили в училище?

Бих върнала респекта и уважението, които царяха между учители и ученици. Бих направила учениците по-мотивирани, по-отговорни и по-дисциплинирани.

Какво е Вашето послание към учениците?

Да не си губят времето, а да учат и живо да се интересуват от всичко в училище. Иска ми се да не подхождат избирателно и повърхностно към учебния материал, независимо по кой предмет е. Гимназията е времето, в което се вземат важни решения за бъдещето, затова учениците трябва да бъдат добре информирани и да имат задълбочени знания в различни сфери, за да преценят какво най-добре им се отдава, с какво ще им приятно и лесно да се занимават в бъдеще. Всеки има нещо, което прави най-добре и в което е най-добър. Нека използват петте години в училище, за да открият това. Освен всичко друго, училището е и място, където могат да се забавляват и да създадат приятелства за цял живот, както със своите съученици, така и със своите учители.