Свободата, жадувана и мечтана, дойде на 3 март 1878 г.

Освобождението, родено от героизма в продължение на повече от 300 дни и нощи, в студ и зной, в мъчителни преходи, под ураган от куршуми и шрапнели, дойде на 3 март 1878 г. Една национална епопея ще оживее пред света и пред историята с подвига на българи, украинци, руси, румънци, финландци, арменци, поляци и др.

3-ти март - светъл ден! Ден, който идва след 500-годишна тъмна, робска нощ! Ден-празник на българското възкресение! В неговите основи са взидани костите и кръвта на хиляди наши синове и дъщери, мъченици за род, вяра и родина.

3-ти март започва от незнайните хайдушки пътеки и огньове, минава през кървавите въртопи на бунтове и въстания. Неговият факел носиха с вяра и непоколебимост в правото дело на народа ни революционерите Раковски, Каравелов, Левски, Ботев. И този факел възпламени огъня в сърцата, за да пламне през април 1876 г. - венецът на възрожденската ни епопея, началото на съдбовната битка за свобода.

За нас, българите, ще останат завинаги: десантът при Свищов -превърнал се в шедьовър на световното военно изкуство; пренасянето на тежките оръдия през мъчнодостъпния Хаинбоазки проход, Старозагорският бой - превърнал се в бойно кръщение на Самарското знаме; защитата на Шипка, която решава изхода на войната; обсадата на Плевен; зимния преход през Балкана; битката при Шейново.

На 3 март 1878 г. българският народ се измъква от ориенталската деспотия и беззаконие, отваря се пътя към прогреса в Европа.

Антоанета Христозова