Нужни ли са ни днес Апостоли?

Колко от нас помнят апостолите от славното минало на България? Какъв пример ни дават и имаме ли нужда от тях? Това са едни от най-значимите въпроси, на които всеки българин с чувство за национално достойнство трябва да потърси отговор, както в славното минало на България, така и в самия себе си.

За съжаление все по-малко българи проявяват интерес към делата на храбрите герои, жертвали се в името на майка България и нейните деца. Борците за свобода постепенно са измествани от безумни, но разполагащи с пари и слава, глупци, по чиито стъпки всячески се опитваме да вървим. Егоизмът, безсърдечието и алчността, настанили се трайно в ежедневието ни, правят липсата на модели за подражание като Васил Иванов Кунчев - най-великия представител на националното ни Възраждане, който обединява и сплотява нацията, силно осезаема. А днес, в период на морален дефицит, тези решителни и достойни за почит деятели като Апостола на свободата, които да заемат страната на доброто, борейки се упорито с неправдите и злодеянията, с които светът непрестанно ни среща, са ни необходими повече от всякога.

Както историята доказва, апостолите често са незабележими на пръв поглед хора, които ни учат на нравствени ценности и добродетели като толерантност, добросърдечност и безкористност. Те са личности със силен характер и несломим дух, които изграждат солидни укрепления от съпричастност, справедливост и отзивчивост, за да ни пазят от унищожителните вълни на завистта и равнодушието. Точно личности като Левски, готови да посветят живота си на идеала за “Чиста и свята Република”, са опората, от която несъмнено се нуждаем, за да се измъкнем от бездната на пороците. Неслучайно поетесата Петя Йорданова споделя: ,,Апостоле, сега си нужен повече, отколкото преди. "Силни думи и конкретно послание - апостолите като Васил Левски, чиято всеотдайност към народа предизвиква всеобщо въодушевление, са вдъхновението, което ни трябва, за да се изправим заедно пред безчетните предизвикателства в живота. Необходима ни е ярката светлина, която борците за общочовешко благо излъчват, за да намерим изход от мрачния лабиринт на потъпкания морал. Непоколебимостта, с която Дякона защитава своите идеи и решения, и твърдостта, с която приема последствията от тях, са примерът, който непременно трябва да последваме, за да се освободим от предразсъдъците на окаяната действителност, в която живеем.

Неслучайно и до днес се прекланяме пред дейци като Левски, които до сетния си дъх се борят с всички сили, за да постигнат своите цели. Техните добри сърца, чудотворни слова и смели дела оставят незаличими следи в народната памет. Вечна е нуждата от такива великодушни хора, които с будните си умове да изпълват с надежда отчаяните, да дават кураж на колебливите и да изкореняват плевелите на примирението от градината на съзнанието. Необходимостта от апостоли е един актуален проблем, а много от нас дори не си дават сметка за него и не осъзнават, че ключът за неговото решение се крие в положителната промяна на вътрешната ни нагласа за истинските ценности в заобикалящия ни свят.

Даяна Недкова Добрева, 10ж клас

Есето е отличено с втора награда в конкурса, посветен на Васил Левски