Иван Хиновски: Възобновяемата енергия ще става все по-достъпна и евтина

Иван Хиновски, енергиен експерт, народен представител

Интервю на Лора Стаматова

Визитна картичка:

Иван Хиновски е роден през 1947 година в с. Глава, област Плевенска. По образование е машинен инженер със специалност ядрена енергетика. Има повече от 45 години стаж в енергетиката с опит в областите научни изследвания, проектиране, разработване на енергийни политики, иновативни проекти, управление на кризи. Участвал е в управлението на редица проекти за изграждане, модернизация и пускане в експлоатация на енергийни обекти – АЕЦ, ВЕИ, топлофикационни централи, проекти в областта на енергийната ефективност.

Участвал е в над 60 международни конференции, конгреси и семинари. Има над 250 статии, научни публикации и презентации, както и две монографии.

Специализирал е в международни компании и институции в Италия, САЩ, Белгия, Канада, Франция, Япония, Австрия.

Владее английски, италиански, френски и руски език.

Като експерт на МААЕ е бил натоварен със специални мисии в Иран, Бразилия и Япония по теми от развитието на ядрената енергетика.

Понастоящем е председател на Управителния съвет на НПО „Българския енергиен и минен форум“ и заместник-председател на фондация „Европейска София“.

Заемал е множество отговорни държавни и корпоративни длъжности: член на Държавната пускова комисия на АЕЦ “Козлодуй“ - 1993-1982 г.; заместник-директор на електронно-изчислителния център на „Енергопроект“ – 1994-1997; изпълнителен директор на НЕК и член на съвета на директорите 1997-1998; директор на направление “Ядрена енергетика“ в „Енергопроект“ – 1998-2002; заместник-председател на съвета на директорите на АЕЦ Козлодуй - 2000-2002; директор на кредитна линия от 200 млн. евро на ЕБВР за финансиране на проекти за енергийна ефективност в България и региона – 2003-2005; главен експертен сътрудник по енергетика в 40-то, 42-то, 43-то и 44-то народно събрание - 2005-2020 г.

Народен представител е в 45-тото Народно събрание.

Преподавал е в Технически университет - София и Нов български университет, а понастоящем преподава дисциплината „Специален курс“ в международната магистърската програма „Ядрена сигурност“ в УНСС.

През 2004 година е предприемач и ръководител на проекта за изграждане на първата отоплителна централа на биомаса в България в град Банско с мощност 10 MWth, която работи и досега.

Женен е с 2 дъщери и една внучка.

Запален скиор, меломан, колекционер, световен пътешественик.

- Господин Хиновски, на коя енергия сте привърженик? На традиционната - произведена от въглища, петрол и атом, или на възобновяемата? Моля, обосновете се.

- Безспорно бъдещето принадлежи на беземисионната енергетика, т.е. на възобновяемата , но трябва да се имат предвид и други източници на енергия, които са беземисионни като ядрената, но не се считат за възобновяеми. Те са спорни като бъдеще, но редица страни в света планират развитието им.

- Кой вид от възобновяемите енергии (ВЕИ) е най-екощадяща?

- Всяка една от ВЕИ има определено въздействие върху околната среда, но в най-малка стенен са соларните технологии. При тях негативните ефекти са във фазите на производство на панелите и при утилизирането на вече изтощени панели. Втората по ниско въздействие върху околната среда е биомасата, където при изгаряне има изхвърляне на известна част вредни газове. Ветроенергийните проекти имат вредно въздействие върху птиците и шумово замърсяване.

- Всички знаем, че възобновяемата енергия не може да бъде съхранявана. Как виждате този въпрос да бъде решен в бъдеще?

- Чрез изграждане на енергийни резервоари (съхранители на енергия - energy storage). Такива са както все по-бързо развиващите се и все по-мощни акумулаторни батерии, така и други технологии - ПАВЕЦ (помпено-акумулиращи ВЕЦ), производство на водород в периодите на свръхпроизводство (при излишък) на енергия и други.

- Възобновяемата енергия е, както казват хората -”Дар от Бога”. Кога би могла да стане тя достъпна за цялото човечество?

- Тя и сега е достъпна, но цената й е все още сравнително висока, защото технологиите все още са относително скъпи. С настъпване на периода на масово производство и повсеместно приложение цените ще спаднат. Този процес вече е настъпил - вече имаме редица примери в света и в Европа на произвеждана енергия от ВЕИ на конкурентни цени на въглищните централи.

- Имате ли информация каква част от енергията във Федерална република Германия се произвежда от възобновяеми източници и каква част от енергията в Република България е възобновяема?

- Германия и Великобритания са шампиони по дял на ВЕИ в брутното производство и потребление на енергия от ВЕИ - над 40%, въпреки че този показател е променлив. Има дни през 2020 г. както и през 2021 г., в които и в двете страни този дял е достигал над 80%, при 0% дял на ТЕЦ-овете. За България този дял е 20-22%.

- Какво е мнението Ви за енергията от водород и нейното бъдеще в България?

- Водородът има голямо бъдеще като беземисионен енергиен ресурс, но все още приложението му за производство на електроенергия е много скъпо. Масовото приложение на водород в енергетиката ще настъпи след 10-15 години, като първоначално ще се започне чрез постепенното му смесване с природен газ.

- Факт е, че за традиционната енергия е нужен трудът на много хора? Как смятате, че ще се реши проблемът с безработицата, ако по-голямата част от енергията в републиката ни, стане възобновяема?

- Енергетиката не е само производство на енергия, но и пренос, разпределение на енергия и управление на енергийната система. Не е и само ВЕИ, защото са необходими и други видове генериращи мощности, които играят ролята на регулиращи. За България и другите страни в ЕС това няма да бъдат повече ТЕЦ-овете, но някои страни като Унгария, Чехия, Полша, Румъния, Словакия, Полша и България ще разчитат в бъдеще и на ядрената енергия.

- На какво мнение сте за биогаза?

- Това е ресурсът с огромен потенциал и значение за енергийните баланси на всяка страна. Досега се подценяваше, особено в България.

Биогазът е в основата на кръговата икономика и за високоефективното оползотворяване за производство на енергия от отпадъци - битови, горски, земеделски.