Есе по случай 150 години от гибелта на Васил Левски

“...че трябва твърдост, кураж, постоянство,/ че страхът е подлост, гордостта - пиянство,/ че равни сме всички в големия час -/ той внасяше бодрост в народната свяст.” (От одата “Левски” - Иван Вазов)

Васил Иванов Кунчев и неговите братя и сестри по блян палят този огън, който скоро след неговата гибел вече се е възпламенил в цялата страна и в сърцата на българите. Приносът на Апостола за националноосвободителното движение е неоспорим. Но щом живеем в една свободна, независима държава, защо се нуждаем от такава силна личност, такъв пример за всеки един от нас, от този идеолог и герой?

Да опишем ценностите и идеалите на Васил Левски означава да представим правилния модел за личност в едно утопично общество. Личност толкова силна, че е успяла да убеди хиляди други хора да споделят неговото ценностно възприятие. Нуждаем се от Апостола, тъй като липсата на ценности и идеали е зараза, покорила разума на хиляди хора днес, а със себичността се сблъскваме всеки ден.

Ръководен от мечтата за “свята и чиста република”, Левски дава своите дни на идеала. Идеалът - толкова силен, че посвещавайки му се разтрогва своя обет пред Бога с напускането си на манастира; идеал, пред който дори смъртта е безсилна. Жертвоготовността, която виждаме у него и всички участници в борбата за свободна България, е трудна за постигане, но истински огорчаващото е, че забелязваме как дори думи като емпатия, братство липсват от речника на мнозина днес. Нима някой от нас би извървял пътя, който националният ни герой е изминал за общото, а не индивидуалното благо?

“Дела трябват, а не думи” (писмо на Васил Левски до Л. Каравелов, 1872г.) - това важно правило, житейска насока, което с големи усилия Левски втълпява в народната свяст, трябва да следваме по пътя на значимостта на действията си. Но съществуват ли днес хора, които дори биха се старали да променят вижданията на останалите? А някой от нас би ли позволил това на друг? Но Васил Левски е успял и е привлякъл на страна на борбата хиляди български сърца - това означава, че е постигнал промяната на хиляди ценностни системи. Заради всичко това, Апостоле, се нуждаем от теб и днес!

Благодарение на смелата борба на героите от националноосвободителното движение, като центрираме върху неговия Апостол - Васил Левски, може би никога няма да изпаднем в ситуация, пред която със съвременниците си са били изправени. Но всеки един от нас се нуждае от духа на Апостола през целия си живот - защото когато един идеал е свят, когато една цел е преследвана с усърдие, когато се борим и за чуждото щастие, когато животът е осмислен със стремеж към увековечаване на делата, тогава ние сме истински наследници на Васил Иванов Кунчев - тогава смъртта му придава вечен смисъл - не само в българската история, но и в нашия мироглед.

Тома Митков Николов, 10 В клас

Есето бе отличено с трета награда в конкурса, посветен на Васил Левски