Да бъдеш какво? Това е въпросът…

Красиви ли сме? Всеки един от нас си е задавал този въпрос поне веднъж в живота. Прост като конструкция, той крие в себе си дълбок смисъл: достатъчно ли е това, което сме, за да се впишем в обществото и да бъдем приети?

В XXI век всеки се опитва да изглежда добре – спазват се диети, правят се упражнения, носят се само определени брандове дрехи. Целият този хаос, свързан с външния вид, налага един точно определен модел; модел, който, ако спазим, ще си осигурим сигурност в чувството си за принадлежност към „красивите хора”. И тази принадлежност се превръща в наша първостепенна цел. Тя ни води по пътя на красотата, насочва решенията ни, коригира мислите ни.

Епидемията „Красиви сте, каквито сте”

Чували сме добре познатата фраза „Красив си, какъвто си”. Използват я не само родителите и учителите ни, но също звезди, модни компании и др. И казаното наистина е така – всяко човешко същество има свой собствен блясък, с който сияе, и съответно има и своите недостатъци.

Проблемът с тази фраза е, че тя е използвана в двояк смисъл. Наскоро бях гледала видео в YouTube, което представяше историята на едно момиче, което цял живот се бори с наднорменото си тегло, но накрая намира сили в себе си и започва да се приема такава, каквато е. Погледнах коментарите и там пишеше неща от сорта на „Тя е прекрасна”, „Като ангел е!” и разбира се, „Тя е красива такава, каквато е”. И тогава се замислих. Момичето наистина беше красиво, в това нямаше спор, но на преден план продължаваше да бъде формата на тялото й. Въпреки всичките й черти, по които аудиторията се прехласваше, нито един не бе казал „Желая да изглеждам като нея”; нещо, което се среща при видеа, в които става въпрос за момичета или момчета, които имат външния вид на модели.

Идеята за перфектното тяло или за перфектните типове тяло вече е пуснала корени толкова надълбоко в съзнанието ни, че ние несъзнателно отсяваме как да ни вижда и как да не ни вижда обществото. И от тук започва новото тълкуване на фразата. Вече тя придобива следното значение: „Красив си, какъвто си, но ще си още по-красив, ако изглеждаш така.”.

Изразът, който ни е втълпяван от детските години, вече е с такова значение,че смисълът му е изгубен безвъзвратно. Появяват се толкова много мотивационни цитати, клипове и книги на тема „Обичай себе си”, но как е възможно да стане това, след като непрестанно ни се повтаря, че можем да изглеждаме и по-добре? Как е възможно да обичаш себе си в свят, който непрестанно иска промяна или жертви от твоя страна?

Имидж

Има много фактори, които влияят на начина, по който виждаме себе си, но най-големият е чрез чуждото мнение. Ако майка ти каже, че имаш красиви очи например, това няма да ти повлияе много, защото това е майка ти и за нея всичко у теб е красиво. Но ако някой непознат на улицата те спре и ти каже, че имаш красиви очи, то ти ще започнеш да им обръщаш повече внимание да ги пазиш, да ги подчертаваш с грим.

Всеки се страхува поне малко от това как го виждат другите и затова тяхното мнение е толкова важно. Трябва да се обърне внимание, че мнението на непознатите оказва по-голям ефект върху нас, за разлика от този на близки и приятели, защото непознатите нямат възможност да ни опознаят и да кажат „Красив си, какъвто си.”. Затова и големи марки като H&M и Brandy Melville имат толкова голямо въздействие върху хората: те не казват на непознати хора, че са красиви, но създават дрехи, които те карат да се чувстваш красив. Специално Brandy Melville могат да те наемат в един от техните магазини веднага щом влезеш, ако според тях си достатъчно хубав.

Тези компании са осъзнали силата, която притежават отдавна, и сега я използват, за да печелят на гърба на всички онези, които ги слушат. Те използват идоли на малки и големи, за да продават продуктите си и така, макар и несъзнателно, създават еталона за красота. И не говоря за използването на определен тип шампоан, а за имиджа на тялото. По рекламите или по телевизионните програми, непрекъснато виждаме слаби като вейки жени или пък мъже с твърде много мускули. Този тип хора битуват до такава голяма степен в индустрията и създават впечатлението, че всички онези хора с корем или кръгло лице са малцинства. Толкова често виждаме този тип хора, че започва да ни се струва, че те са „масата”, тоест в момента повече от половината човечество изглежда по този начин, а ние самите сме аутсайдери, за които ще бъде трудно да си намерят място в този свят.

Затова и желанието за промяна става толкова силно. Чувството за принадлежност и илюзията, че ако не изглеждаш по точно този начин, няма да получиш любов, тласкат към много крайни действия, които рядко са за добро.

Дългият път надолу

„Просто всеки път, когато пуснеш телевизора или разглеждаш списание, е като „Боже мой, тази торта е толкова вкусна”. И като че ли е наградата ти или нещо подобно. А после прелистваш и виждаш някакво тъжно, дебело „преди” момиче. И то е от типа „Ненавиждам се”. А слабото „след това” момиче казва „Следвах тази диета и сега съм щастлива и всички ме обичат!” – “To The Bone”

По данни на AHAD (National Association of Anorexia Nervosa and Associated Disorders ) между 40 и 60% от момичетата в гимназиите пазят диети, 80% от момичетата на 13 години и 40% от момичетата на 9 години спазват строг хранителен режим. Това доказва, че идеята за „перфектното тяло” е достигнала много по-големи размери, отколкото сме си представяли и е причинила много вреди. Изследвания сочат, че само в САЩ анорексията е третото най-често хронично заболяване след астмата и затлъстяването.

Все по-често млади момичета и момчета на възраст между 14-16 години стават жертва на булимия невроза, анорексия невроза и орторексия. Страхът от самотата подвежда мнозина да поемат по бавния път на смъртта, като намалят драстично дневния си прием на калории, прекаляват с упражненията или пък съвсем спират да ядат.

Освен хранителните разстройства, пластичната хирургия също претърпява развитие. Все повече млади жени се обръщат за помощ към лекар, за да „поправи” дефектите на тялото им. Устни като на Селена Гомес, скули като на Ариана Гранде или пък носа на Райън Гослинг – всички тези неща са нужни, за да се впише една съвременна жена или един съвременен мъж в еталона за красота.

Една непрестанно променяща се мода

Но всяка корекция, която бъде направена, важи само за днес. Утре модата е различна и устните на Кайли Дженър са по-сексапилни от тези на Селена Гомес. Борбата за „перфектното тяло” никога няма да спре, защото семето на раздора вече е посято. Индустриите няма да променят имиджа си, защото ще загубят печалбата си; хирургията няма да спре да се промотира, поради същата причина. Няма да разказвам надълго в какво консуматорско общество сме се превърнали, защото това е друга тема на разговор, но ще кажа следното – никой няма да дойде и да ни спаси. Никой няма да дойде и като с магическа пръчка да ни превърне в красавици и красавци или пък да изтрие всичките еталони за красота. Не, сами сме и трябва да се спасим сами.

Когато следващия път се погледнете в огледалото и видите отражението си, искам да забравите за целия свят. Забравете за моделите, за актрисите и танцьорките. Бъдете вие, такива каквито искате света да ви вижда – устремени, целенасочени и будни, защото никой не отсява кой ще отиде в университет по това дали е достатъчно слаб или не. Забравете за пластичните операции, за компаниите за дрехи и живейте сега, без да се страхувате от приетите калории. Защото живот, прекаран в броене на калории и страх от начина, по който светът те вижда, е непоносим. Повярвайте, била съм там.