Дистанционното обучение – принудителното добро срещу злото!

В ежедневието често използваме българската поговорка „Всяко зло за добро!“. Примери, колкото искате в човешката история. Надявам се, че злото от последните дни също идва, за да ни подложи на тежко изпитание, да ни даде възможност да се огледаме и да моделираме по нов начин живота си. Всъщност този процес започна и всички сме засегнати без оглед на възраст, пол, раса, религия, социално положение. Аз съм ученичка и не помня да е имало такава тревога в очите на учители и ученици както в петък, когато обявиха прекъсването на учебните занятия. Нямаше въодушевление, нямаше радост, нямаше весели шеги, не беше грипна ваканция. Злото си беше зло…

А кога да очакваме доброто? Може би и то плахо, неуверено, по принуда се настанява в живота ни! Ето, дистанционното обучение е едно от тези неща. Удобно ли е? – все още нямам изградено мнение. Необходимо ли е? – нямаме друг избор. Резултатно ли е? – засега върши работа!

Това е нещо ново за нас. Смятах, че няма да бъде по-различно от обикновено, но определено грешах. Още след първите дни проличаха удобствата.

Преди всичко трябва да се случи изработване на нова нагласа към провеждането на уроците и при учителите, и при учениците. За мен положителната промяна е налице.

На второ място, мисля, че скоро ще се изгладят неблагополучията, създавани от платформите за обучение, скоростта и сигурността на Internet връзките. Вярвам, семействата няма да оставят своите деца сами при набавянето на добра техника и в грижите за удобства при този вид обучение в домовете.

Трето. Вярно е че междучасието отново е 10 минути, но не е същото. Има разлика между това да прекарваш времето със съучениците си в оживено общуване в любимото училище, да се вълнуваш дали няма да си следващият изпитван, и чакането пред компютъра просто за следващия час.

Естествено, всичко ново се нуждае от време и видимо ни е доста сложно. Нали всички желаем доброто! Това, от своя страна, значи учителите да полагат повече старание за преподаването; учениците да проявяват по-голяма отговорност и да са максимално съсредоточени; майки, бащи, братя и сестри да показват повече разбиране и търпение. Само така доброто, родено от злото, трайно ще се настани в живота ни в бъдеще.

Аз вярвам в доброто!

Хасково, март 2020