Не(за/мен)им си

Мълчанието ти е най-силният вик,

а ти укротяваш всичките ми бури

и събираш всичките ми бягства.

Пазиш всичко в душата си,

а аз се смеех, че е

недостижима.

Само ти обаче знаеше защо

никога не избягах.

За това време направих много.

Станах на шестнадесет.

Изиграх лъжите си по-честно

и от детето във теб,

само че

на друго място,

с други хора.

И не е блян самотата,

(не тя е първо в сърцето),

но твоят опит да останеш ме издаде.

Остани само следващото „ето ме“.

Аз, на шестнадесет.

Нашето място.

Ти къде си?

Творбата е отличена с втора награда в литературния конкурс „Да служиш на живота“, организиран по случай патронния празник на Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“