Рискът в името на новината

Елена Йончева - пример за журналистическа всеотдайност.

В българската журналистика тя доби известност именно в горещи конфликтни точки като Косово, Алжир, Ирак и т.н. Ако някой си мисли, че репортерите като нея имат специална подготовка, дълбоко греши. Истинската школа според Елена Йончева е практиката, умението да усещаш и да оцеляваш. Този усет се гради на основата на опита и човешката мярка да не се преминава границата на разумния риск. В противен случай непремереният риск носи своите последици. Именно такъв е и случаят в Ирак. „Случи се няколко часа, преди да бутнат статуята на Саддам" – разказва Йончева. – "Този ден бях заедно с двама португалски колеги. Същия ден не се случваше нищо. Опитните журналисти, които работят в невралгични точки, ще ви кажат, че тишината е най-лоша. Пътувахме с колата и изведнъж бяхме станали централна мищена. По нас валяха куршуми, които успяха да спукат гумите. Измъкнаха ни от колата, събориха ни на земята и започнаха да ни бият. След като ни удряха и влачеха, ни вкараха в една стая. Тръпнахме в очакване на нашата съдба. Като по чудо бяхме освободени благодарение на наш сънародник” – продължава емоционалният разказ на журналистката. Историята, която споделя тя, е пример за това, че работата на такива невралгични места зависи и от личния опит. Проблемът на репортерите не е да стигнат до мястото на случващото се, а да си свършат работата, като изпратят новина от същотото това място. Като покажат истината.

Елена Йончева е най-яркият и неоспорим пример за добър журналист, който в името на новината би рискувал и жертвал всичко. Защото журналистиката не е просто професия. Тя е усет, риск, начин, за да достигнеш до истината.